Детство мое, т. 3 (София: Български художник, 1977)

По ред причини започнах да събирам детските си книжки, явно отчасти съм започнал да остарявам, защото си мисля, че "вече не се правят такива хубави неща", и ето на какви финални акорди се натъкнах в третия том на Детство мое от 1977 г.

Не искам да бъда разбран погрешно - книжката е прекрасна, даже ми се струва, че без стихотворенията за Ленин и Димитров би изгубила от стойността си:

А на всички, които се интересуват от такива издания, горещо препоръчвам ПУК! - "Пътеводител по удивителните ни детски книжки".

Как да си предпазим паркомястото?

Изображение: 123rf.com

Не съм предполагал, че някога ще ми се прииска да го кажа, но... благодаря на дежурната в 7 РПУ - София, която ми помогна да си освободя паркомястото вчера привечер.

Ситуацията е следната: притежавам паркомясто зад кооперацията, в която живея; има скоба, която не ползвам, означил съм с голяма табелка, че мястото е частна собственост и съм написал номера на автомобила си. За съжаление много често гости на квартала паркират там - или не виждат табелката, или се правят, че не я виждат.

Понеже това се случи и вчера, а беше невероятен студ, реших да си търся правята на тел. 112; препратиха ме към Паркинги и гаражи, откъдето ми се накараха, че "няма такова нещо като частно паркомясто" (?), и ми затвориха телефона. (Между другото разбрах, че паяците не работят заради ниските температури - полезна информация...) Телефонирах в 7 РПУ и служителката, която впрочем беше много възпитана, ме помоли да й продиктувам регистрационния номер на колата. След половин час получих обаждане от собственика, който ме уведоми, че автомобилът е преместен и се извини за грешката.

Направо не беше за вярване. Така че: благодаря!