Х.В.

Имам само един наивен въпрос и едно съобщение за целокупната родолюбива младеж, която ще патрулира, която ще наглежда, която ще ни пази от иноверци, иностранци и пришълци.

Наивният въпрос е: вие знаете ли какво е любов?

Съобщението е следното:

 

Вегетативен триумф

Механично усмихнати лица зад микрофоните; под тях - хиляди маса извозен народ; в сърцето ми - погнуса. Да, именно в сърцето - далеч отвъд пределите на разумността. Упоен или потиснат от гледката на безумието, сънят на разума ми най-сетне се претворява в усещане за погнуса - разбира се, от цялостния сценарий заедно с архитектите му, а не от хората, които са въвлечени в него. Усещането не може да бъде добре описано с думи или аргументирано с доводи. В крайна сметка откривам, че не съм в състояние и не желая да убеждавам никого, че съм прав; нито пък някой на свой ред може да ме убеди, че се заблуждавам.

Раздаване на знаменца и плакати

Виждам единствено регрес, деволюция към някаква чудовищна вегетативна форма на политически живот, целеустремена към овладяването на човешки брой и пространства: хора, които биват извозвани, докарвани и стоварвани по местоназначение; автобуси и влакове, резервирани и надлежно разплатени за извършването на тази по същество физическа работа; раздаване на знаменца и готови плакати току от каросериите на микробуси; усмивки на политически лидери, в които не се крие нищо повече от физиологично напрягане на лицево-челюстни мускулни групи; площадна реторика, която въздейства единствено чрез физическото усилие на гласови апарати и статична роботна жестикулация; огромно, многохилядно множество, натоварено с пасивните цели да бъде докарано, да получи знаменца и плакати, да бъде преброявано и показвано как овладява пространството на площади и булеварди и най-сетне да бъде прибрано там, откъдето по-рано е било извозено по разписание. За капак на всичко, за да не остане нещо недоразбрано - платен репортаж по телевизора. (От 19.23 ч. по Нова, точно след новините, ако това изобщо има значение.)

Все пак има и спонтанни прояви, които едва ли са част от сценария на архитектите: част от раздадените плакати и знаменца свършват в крайпътните кофи за боклук.

Употребени знаменца и плакати

С това изобщо не искам да кажа, че не харесвам тези, които манифестираха днес в София и Пловдив, нито че те имат по-малко право да манифестират от други. Харесвам ги точно толкова, колкото харесвам и всички останали, и смятам, че те имат точно такива права, каквито имат и останлите. Искам да кажа по-скоро, че по своята вегетативна същност манифестациите, които бяха организирани днес, подлежат преди всичко на измерване и преброяване. Колко души манифестираха? Колко време манифестираха? Каква част от бул. "Цариградско шосе" изпълниха манифестиращите - до БТА, до Плиска, до Пощада на авиацията, до Окръжна болница? - Вероятно това са единствените значими въпроси по отношение на събитията от днешния ден. Когато точният отговор на тези въпроси бъде изчислен, резултатите от София ще бъдат съпоставени с тези от Пловдив, с тези на текущите студентски и на летните протести, а защо не и на протестите от февруари. Ще се изпълни с математическо съдържание най-главната от всички "опорни точки": едно малцинство от еди-колко си души не може да определя политическата съдба на едно множество от еди-колко си души. Всичко ще бъде надлежно замерено.

За хората, които кретат върху патериците на тази опорна точка, политиката никога няма да се превърне в царство на духа, каквото трябва да бъде - тя завинаги ще си остане вегетативно царство на джунглата, в което силата се изразява чрез пасивен растеж и овладяване на пространство. От своите наблюдателници в сърцето на тропика те за съжаление никога няма да разберат каква е разликата между едно малцинство от стотина души, които сами решават да направят плакатите и знамената си и понякога дори да ги запазят като скъп спомен, и едно многохилядно мнозинство от всички краища на страната, което получава готови плакати и ги изхвърля, преди да бъде отведено. А именно в тази разлика, убеден съм, се крие най-същественото: идеята, свободата, полетът на духа.

Bellum omnium contra omnes

Протест и контрапротест до парламента
Окупация и контраокупация

Протестно хоро в подкрепа на мораториума в София

Българин от смесен брак бе пребит от скинари

Пребиха сириец в кв. "Военна рампа"

Арабин направи на решето млада българка на пъпа на София!

Националисти учредиха партия с обещания за забрана на "антибългарски организации" и патррулни групи за защита

Първата задача на "Националистическа партия на България" е "прочистване на страната от чуждоземната и инородна имигрантска измет"

Корица на изданието от 1651 г.

Преведено на български език, заглавието ще рече "война на всички срещу всички". Този вид война има дълга история в европейската политическа философия. А при Томас Хобс разбирането за естественото, диво състояние на човека като война на всички срещу всички е оформено като първа основа на политическата програма в Левиатан. Напоследък ми се наложи да си припомня това съчинение по друг повод и пътьом открих, че то може да бъде много полезно в един опит за намиране на връзка между разнонпосочните елементи в моментната снимка на всичко, което се случва у нас (вж. случайна подборка в карето горе).

И така:

Първопричината, целта или намерението на хората (които са така създадени от природата, че обичат свободата и господството над другите), когато те си налагат ограничения, без които, както виждаме, не могат да живеят в държава - първопричината, целта или намерението им е грижата им да си запазят живота и да го живеят при по-благоприятни условия. С други думи, чрез създаването на държава хората целят да се избавят от онова окаяно състояние на война [...], което е неизбежна последица от страстите на хората, когато няма видима власт, която да ги респектира и да заплашва, че ще ги накаже, ако не изпълняват спогодбите и не спазват естествените закони [...]. Естествените закони като справедливостта, безпристрастността, милостта и изобщо това да постъпваме с другите така, както бихме искали да постъпват и те с нас [...].

Окаяно състояние на война на всички срещу всички, наистина, защото

[п]ри такива условия няма място за труд, защото плодовете му са несигурни, и затова няма и земеделие, корабоплаване, консумация на стоки, внасяни отвън, по море, удобни жилища, превозни средства и средства за пренасяне на неща, за които е нужна голяма сила, изучаване на земната повърхност, измерване на времето, занаяти, книжнина, общество, а, което е най-лошото от всичко, има постоянен страх и опасност от насилствена смърт и животът на човека е самотен, беден, неприятен, животински и кратък.

Вероятно не подбирам най-подходящите откъси, но и толкова стига, за да осветля усещането си, че се подрусвам в самолет, който е останал без пилот - че именно тази липса е здравата връзка между събитията, които се случват на политическа сцена горе и после долу, на улицата и на площада. Мнозина се противопоставят на "политизацията" на разнообразните форми на протест. Така е - и аз мисля, че няма място за политика в удобния, тесен, партиен смисъл на думата. За съжаление се намираме много далеч от войната между ляво и дясно, между либерализъм и консерватизъм, между партии, програми и политици. Струва ми се, че тя ще настъпи едва когато бъдат укрепени носещите елементи на държавността - когато преодолеем мрачния Хобсов сценарий и почистим отровния отпадък, разхвърлян на бойното поле на тоталната война на всички срещу всички. Това обаче също е политическа работа и даже много тежка политическа работа. Към конвенционалната партийна политика тя се отнася така, както работата на реаниматорите се отнася към работата на лекуващия лекарски екип: изборът и прилагането на подходящо лечение на пациента се извършва едва след стабилизиране на жизнените му показатели.

Понякога разпалването на война на всички срещу всички е изключително лесно. Нужни са само умели играчи с най-първични, диви политически страсти - например правото на кръвта и земята или непоносимостта към превъзходството на другия. Убеден съм и съм изключително притеснен, че популярните форми на патриотизъм, национализъм и ксенофобия у нас са резултат именно от усилията на такива умели играчи. В разгръщането на тяхната игра на омразата виждам три основни вини. Първо, вината на самите играчи - склонен съм да ги оправдая, защото мисля, че те не разбират какво вършат. Второ, виждам и вината на предполагаемите невидими помагачи - не им обръщам внимание, защото не съм напълно убеден, че съществуват. Третата и най-непростима вина е на всички, които с мълчаливо съгласие или несъгласие позволяват на организирането, провеждането и приключването на дивата игра на омразата в името на свои лични или колективни користни цели. Прощавайте, но моментната конфигурация на дадена политическа власт не може и не трябва да оцелява срещу цената на мълчаливата несъпротива срещу чистото политическо зло.

Заплащането на тази цена не може да бъде простено.

(Превода горе цитирам по Томас Хобс, Левиатан, прев. Руси Русев (София: Наука и изкуство, 1970), 181.)

Още малко коментари без коментар

Следват снимки от грешното житие и страдание на следния коментар:

Мен пък ме е срам от тези протестиращи, които помагат на мафията да се върне във властта! Жалки сте, продажни уж интелигенти! Гнусно и пълна отврат е да защитавате една шайка, която се гаври и със законите, и със самите вас! Цял свят ще ни смее, 4е сте върнали най-крадливите, некадърни и нагли самоуправци в най-новата история на държавата! Съжалявам ви!

Горкият автор, вероятно поради срама, така е бързал, че дори не е успял да си поправи четворката в предпоследното изречение.

Дневник

Вести

Днес

Дарик

Труд

24 часа

Февруари не е юни

Не, не е и няма как да бъде. Както си записах вчера, между онова, което ни се случи през зимата, и това, което ни се случва сега, има много малко или изобщо нищо общо.

Ето какво имам предвид:

ФИЗИЧЕСКИ ГЛАД. Зимните протести бяха представени като протести на физически гладните. Дълбокото ми убеждение е, че става въпрос за долнопробна медийна манипулация - опитал съм се да обясня защо в тогавашните си постове.

ЕТИЧЕСКИ ГЛАД. Забележително е, че зад всичко, което се случва в момента, не стои  никакъв материален мотив. Не става въпрос за помощи, сметки, заплати. Гладът е друг - етически глад правила, за някакъв вид чисти политически принципи.

МЕДИЙНО ПРЕЕКСПОНИРАНЕ. Написах го вчера, сега го повтарям: ключовата дума в отразяването на зимните протести беше "извънредност"; навсякъде, във всичко, по всяко време; с хеликоптери, извънредни дискусионни студиа, извънредни включвания от всевъзможни точки на страната, с нужда и много често без нужда.

МЕДИЙНО НЕДОЕКСПОНИРАНЕ. Мисля, че е очевидно. Първото "извънредно" включване, на което попаднах, беше по Нова телевизия вчера. С изключение на Канал 3 (но те са си свикнали), медийното отразяване на протестите е смехотворно предвид техните мащаби. По БНТ е направо гротескно. Това, разбира се, ще се промени, но първоначалното създаване на прикритост е впечатляващо.

ЛИПСВАЩИ ИСКАНИЯ. Протестиращите през зимата всъщност нямаха искания. (Освен купища разнопосочни безумни неща, които се разпадаха неизменно при всеки опит за среща на организационните революционни комитети или както там се наричаха.) Съвършената липса на каквото и да било смислено искане се разкри най-добре след депозираната оставка на тогавашния кабинет и посочването на маршрута към предсрочни избори. Противно на всички разумни очаквания, протестиращите се опитаха да блокират парламента, за да не му позволят да се разпусне!

ЯСНИ ИСКАНИЯ. Сега исканията са ясни. Те протичат в единствено възможния ключ на продуктивния социален протест: "да!" или "не!" на изявено намерение на институционалната политическа власт. Известно е, че в условия на представителна демокрация площадът не може (и не трябва!) да участва пряко в правенето на политика. Площадът обаче може да каже своето sic! или non! на политиката, която се прави. През зимата нещата бяха обърнати чисто и просто наопаки.

ЕДНИ ДРУГИ ХОРА. От зимните възгласи най-добре си спомням "Българи, юнаци!". Така не подвикваха ли едни други хора от едно друго място?

Въпросната снимка от Фейсбук...

ХОРАТА СЕГА. Хубаво е, че досега не съм чул горния възглас нито веднъж. Струва ми се, че хората сега са различни. Това личи добре и от една снимка с добре подредено кошче за боклук, която напоследък се разпространява във Фейсбук.

Встрани от всичко това искам да отбележа, че не виждам повод за оптимизъм. Да се случи нещо, което да реши текущите проблеми, е технологично и процедурно невъзможно. Няма ресурс от налични правила, които да способстват това, но няма и ресурс от време, за да бъдат изработени такива правила.

Ловен събор, полети до Марс и малко протести за вкус

Малко протести, обширен репортаж за някакъв ловен събор, още по-обширен репортаж за конференцията на генетиците (или нещо от сорта) и напоителен репортаж за полетите до Марс; след което още малко включване от протеста в центъра на столицата за послевкус. Що е то? - "По света и у нас" на БНТ от вчера, 15 юни 2013 г. При това се получи доста смешно: след второто включване и точно след репликата на репортера, че очевидно става въпрос за нещо несравнимо по-масово от това, което се случи през зимата, водещите просто и притеснено го прекъснаха. "Да, добре, Данчо, благодаря ти." Толкоз. Мълчание, объркване, точка - време е за полет до Марс; топла попарка за лека нощ.

Записът наистина трябва да се изгледа - заслужава си. Ако бяха определени вестници или разни други телевизии - добре, нещата са ясни. Но как е възможно нещо подобно да се случи в БНТ?

Понеже там работят кадърни хора, струва ми се, че отговорът на последния въпрос може да бъде само един: дългата и пакостлива ръка, която помагаше скришом на събитията през първите месеци на 2013 г., която започваше извънредните сутрешни блокове с извънредни включвания от всички извънредни точки на страната, която излъчваше извънредни дискусионни студиа, извънредни новини и извънредни извънредности от всякакъв вид, която правеше кървави шапки на предаванията и миксираше кървава фонова музика за тях, която извънредно разпращаше оператори с хеликоптери, която не се уморяваше да работи извънредно от сутрин до сутрин, за да внесе извънредност навсякъде и във всичко - тази ръка все още е тук. Тя е точно толкова пакостлива, колкото беше и през зимата, и със сигурност изобщо няма намерение да си почива.

Различното е, че този път всичко, което се случва на улицата, явно препъва невидимото туловище, което я носи. То има добре развит мозък и разбира, че събитията от зимата на 2013 г. нямат нищо общо с тези от последните дни. Впрочем телевизорите са само негова обслужваща периферия. Окопното му обиталище е другаде и последната надежда трябва да бъде, че това обиталище ще бъде разкопано, че задкулисието ще се разтури: за да стане невидимото видимо, а нещата, които ни се случиха напоследък, да не ни спохождат - никога, никога, никога вече.

Memento!

Работно време: 22.00-22.15 ч.

А тези коментари не се нуждаят от коментар. (Клик за увеличение.) 

Плутонисти от всички страни, съединявайте се!

Позволявам си да публикувам снимка на сцена от днешния протест. 

Автор е Иво Беров, видимостта на снимката беше публична - надявам се да не нарушавам ничии авторски права. (Ако е така, извинявам се и моля г-н Беров просто да ми даде знак тук или във Фейсбук.)

Коментарът на Иво Беров:

Реших да отида на протестите и да ги яхна, та да се облажа и аз от държавната баница. Там един от водачите, около двайсетгодишен младеж почна да вика от един мегафон: "Вече 23 години търпим…" Не разбрах точно какво търпят вече 23 години, защото подрастващите около него (повечето на възраст около 14 години) почнаха да викат "ууу" в знак на одобрение. После, когато минаха покрай Агенцията за инвестиции водачът извика: "Това тук е Агенцията за приватизации" и всички отново почнаха да викат "уууу". Почувствах се недостоен да яхна протестите и да се облажа, защото установих, че не зная кой е Плутон (виж снимката). Знам само, че преди около година обявиха, че вече не е планета. А вие знаете ли кой е Плутон ? Тръгнах си и отстъпих място на атакистите.

Снимка: Иво Беров

Какво е "Съпротива"?

Изображение: Saprotiva.org

На всички, които смятат, че исканията на протестиращите ще се канализират, цивилизоват и т.н., препоръчвам да посетят сайта на един от колективните лидери на протеста - "Съпротива". В рубриката "Какво е Съпротива?" там се съдържат много ценни уточнения. Ето някои от тях:

• "Съпротива" е алтернатива на омагьосания кръг, в който човечеството се върти "от хилядолетия насам".
• Коренът на всички злини е нашето его, "което ни кара да искаме повече и повече и ни донесе просперитета, но също и падението".
• Съществува "глобална игра на манипулация", в която едно малцинство превръща всички останали в роби.
• Причината за всички проблеми е стремеж към власт, пари и надмощие.

Когато "осъзнаем тези неща", ще разберем, че цялото човечество живее в голяма и добре подредена схема. Затова "Съпротива" се нуждае от две неща:

• Промяна на цялата система, тъй като няма значение кои са куклуводите - "ако не бяха едни, щяха да са други, защото така е устроено класовото общество". Добавен е дълъг цитат от Оруел, според който нещата са били такива "през всички епохи, за които имаме писмени сведения, а вероятно още от края на неолита".
• Второто нещо е революция - единствено и само в нашето съзнание.

Тук идва и основната цел на "Съпротивата" - тя е инструментът на революцията, която ще ни помогне да достигнем до друго ниво на съзнание. (Моя добавка: тази революция ще бележи края на класовото общество във вида, в който го познаваме от зората на човешката история.)

Възникват нови въпроси. Първо, има ли политически смисъл всичко това? Моят отговор е: да, има - става въпрос за (нещо като) марксистка идеология в (нещо като) ленинистка интерпретация, изразена в стилистиката на (някакъв вид) (пост)модерен ляв екстремизъм. Така изглеждат нещата накратко, но това наблюдение може да се детайлизира в дълбочина.

Вторият въпрос е в каква степен позицията на "Съпротива" изразява действителния граждански интерес на мнозинството. Тук могат да се очертаят поне две хипотези.

Ако това е именно така, "Съпротива" не би трябвало да се страхува от средствата на представителната демокрация - тя може да се състезава на избори и да се бори за политическо представителство. Ако идеологията на "Съпротива" съответства на волята на мнозинството, то "Съпротива" ще има добър успех. Още повече, че тук си имаме работа със съвършено пълноценна политическа идеология, която не просто може, а трябва да се превърне в политическа партия и да заеме мястото, което й се полага - крайната левица. 

Разбира се, всичко това изобщо има някакво значение, ако допуснем, че "Съпротива" признава върховенството на закона и механизмите на функциониране на правовото общество. Тук навлизаме във втората хипотеза, според която "Съпротива" не изразява действителния граждански интерес. В такъв случай организацията би могла да обвини "системата" (която от хилядолетия промива колективния мозък на човечеството) и да организира революция, със средствата на която да превърне своята собствена идеология на малцинството в доминираща - разбира се, в името на това да помогне на жертвите на системата да постигнат същата "революция в мисленето", която са постигнали симпатизантите на "Съпротива".

Това, което според мен в никакъв случай не може да се очаква, е промяна на исканията за смяна на системата и т.н. Важният въпрос е с какви средства ще потърсят реализация тези искания - със средствата на правото и закона или със средствата на революция отвъд правото и закона. Още по-важно е да не се ограничават исканията на "Съпротива" до времето на българския преход, българската политическа система от последните двадесет и три години, сметките за ток, монополите в енергетиката или данъчното облагане. Повтарям, а това е видно и от извадките по-горе - става въпрос за идеология, която се обявява срещу начина на живот "от времето на неолита" до наши дни, във всяка точка на света, на цялото човечество.

Ето това е "Съпротива".

Долу монополизаторите!

Изображение: Salon-collection.ru

Във филма "Арго" има една хубава поредица от гранични контролни пунктове на летището в Техеран, които бегълците трябва да преминат. Третият и най-страшен пункт е този на революционната народна власт. Във филма тя изглежда брадата, нахална и жестока. Всеки, който се интересува от история, знае, че народната власт (не по смисъла на чл. 2 от действащата Конституция, а в тесен исторически смисъл) всъщност много често е такава. Затова най-неприятното нещо, което може да се види на т.нар. протести в София и в други градове, са призивите за "власт на народа", за организиране на "народен съд" и всички техни страховити производни - забрана на политическите партии, национализация на дружества и т.н.

Разбира се, голяма част от исканията на народните комисари от народните комитети са практически лишени от политически разум. Странно защо обаче това изглежда е тайна за много политически коментатори от последните дни. Може би се страхуват от действията на народната власт в бъдеще - сигурно са гледали "Арго" или пък помнят уроците на българската история от 1940-те години. По-любпитна е групата на коментаторите, които смятат, че тук си имаме работа с някакво новородено и истинско българско гражданско общество. Те внушават това тихомълком и си служат с лъжи или с лични хипотези, които безвъпросно представят за достоверни. Днес например си причиних една "Деконструкция" по БНР - и забележете какво ме облъчи по радиотелекрана: всичките ни икономически проблеми се дължат на "десния буламач, който поглъщаме на закуска, обед и вечеря"; по улиците на България шестват "стотици хиляди протестиращи" - истинското гражданско общество на излъганите българи, които вече не могат да търпят; всичко това - гарнирано с глупави обобщения (защото всички обобщения тъй или иначе са глупави), че "последните двадесет и три години категорично доказаха, че политическата система не работи".

Цитирам коментари съответно на Петър Волгин и Калина Андролова, които изказват една лъжа и две погрешни хипотези. Относно лъжата - напоследък не съм забелязал потоци от "стотици хиляди" протестиращи; ако някой е забелязал, моля да ме опровергае. Относно погрешните хипотези - това, че на г-н водещия свободният пазар не му харесва, не означава, че г-н водещият е прав. На други хора пък ми харесва; нещо повече: други хора даже мислим, че именно липсата на свободен пазар на електроенергия за битови нужди е главна причина за високите сметки. Освен това мислим, че последните двадесет и три години са един много продължителен период от време, за да доказват "категорично" каквото и да било. Е, какво, ние не сме ли граждани?! 

Горните примери просто показват, че тече процес на монополизация на разбирането за гражданско общество, на редуциране на гражданското общество до определени негови части. Става въпрос за хора, които са изключително радикално настроени и дълбоко объркани - поне по моя преценка. Ако зависеше от тях, такива като мен може би щяха да бъдат предадени на народен съд. И понеже ми е мил животът, бъдещето и свободата, бих искал да кажа: моля ви, не монополизирайте с такава лека ръка! В тази държава живеят и граждани, които избщо не смятат, че проблемите трябва да се решат чрез национализация на дружества, забрана на партии и изобщо революция навсякъде и във всичко.

Двадесет и четири години по-късно

В протестите е като в любовта. Трябва да знаеш какво искаш, за да можеш изобщо да го постигнеш. Трябва да знаеш кое е твоето момиче, да я сънуваш до безкрай (ако изобщо можеш да заспиш), да се притесняваш, когато сте заедно, да я изпращаш всеки ден до вкъщи, за да може, евентуално, може би, някой ден тя да те направи най-щастливия човек на света - като например хване ръката ти. Но е глупаво да искаш нещо такова по принцип. "По принцип" такива неща не се случват - те се случват конкретно, с този конкретен човек, с тези конкретни чувства, в този конкретен момент и конкретно тук, а не другаде.

Да протестираш "по принцип" е точно толкова глупаво, колкото и да търсиш любовта по принцип; или да искаш да създадеш "някакво" произведение на изкуството - по принцип. Така че да ме прощават последните протестиращи - аз не мога да се отнеса със симпатия към хора, които са тръгнали на революция "заради всичко", "заради целия преход", "заради всички". Аморфните желания не водят до нищо добро - тъй както няма добро бъдеще и любовният живот на този, който тръси любовта изобщо. Впрочем нали не се заблуждавам, че комбинацията от публично изгаряне на американското знаме (?!), искането за национализация на ЕРП-та, призивите за "България на три морета" и т.н. крайно ляв популизъм и анархизъм е аморфна? Ако не се заблуждавам, то антипатията ми е поне отчасти справедлива.

Сега някакви хора се опитват да нахранят площада с мръвки, които са негодни са консумация - уволнен е министърът на финансите, говори се, че днес ще бъде отнет лицензът на ЧЕЗ България. (Добре дошли в Албания!) За да бъда чист пред съвестта си, ще кажа, че според мен Симеон Дянков беше най-добрият министър в сегашния кабинет, а енергоразпределителните дружества имат пренебрежимо малка или никаква вина за високите сметки за ток от тази година. Такова е вътрешното ми убеждение, не мога и не искам да го крия. Същевременно мисля, че за всички е ясно, че цената на тока в България е ниска като абсолютна и висока като относителна стойност. Следователно проблемът е в доходите на хората, а не в доставчиците на услуги. Значи в най-лошия случай хората трябваше да възнегодуват срещу министерския съвет, а не срещу доставчиците на услуги. Но те избират доставчиците - аз пък избирам да не ги подкрепям.

Честно казано, след реализирането на ужасния албански сценарий в България, вече не знам какво да очаквам. Спомням си, че след падането на БКП преди двадесет и четири години родителите ми също не знаеха какво да очакват. (И все пак оцеляхме.) Днес гледам едногодишния си син с дълбоко и искрено притеснение за живота и бъдещето, които го очакват тук. (И все пак оцеляваме.) За щастие, той е прекалено малък и няма как да ме разбере. Но колко безнадеждно  трагично е всичко - нещата съвсем не са се променили за цели две десетилетия и половина! Това ми се струва достатъчно, за да констатирам, че политическите затруднения, които изпитваме, са хронични. За съжаление с хроничните трудности човек няма кой-знае какъв избор. С тях просто се живее - или, в по-неприятния случай, някак си се оцелява.

Закриване на банкови сметки по света и у нас

Защо трябва да е лесно, когато може да е трудно?

На банките в България - дори когато имат чужди собственици! - им липсват страшно много неща. Вземете например закриването на разплащателни сметки. То не може да стане от разстояние. Клиентът трябва да ходи на крак в банков клон, да си чака реда, да попълва документи на ръка и дори да пояснява "основанието" за закриването на разплащателната сметка. Наскоро ми се наложи да закривам стари сметки - равносметката беше час и петнадесет минути загубено време и общо петнадесетина км. разходи за бензин.

Предстои ми още една разходка до същия клон и още толкова разходи във време и гориво, тъй като една от сметките е картова. За закриване на картова сметка, обърнете внимание, най-напред се подава заявление за изключване на картата; чак след около седмица клиентът може да се възползва от благоволението на банковата администрация да приеме съответния формуляр за закриване на самата сметка.

С такъв български опит под мишница и със свито сърце тези дни телефонирах до Лойдс (Великобритания), за да закрия една стара студентска сметка от 2007 г. Равносметката в този случай: 7 (седем) минути за телефонен разговор и два лева за европейска поща, които ще платя в понеделник. Сравненията са невъзможни, потискащи и излишни.

Пакетът, който получих от Лойдс след телефонния ни разговор

Неградски непрокурор

Че г-н Николай Кокинов не ми е "градски" знам отдавна, но това няма значение. Оказва се обаче, че г-н Николай Кокинов не е и точно прокурор - публичният побой над поваления на земята нападател не буди професионалния му интерес. А пък аз никога не съм гледал нещо по-гнусно от записа на линча от НДК и никога не съм изпитвал по-голям срам от българска (политическа) новина, изтекла в международен ефир. Затова настоявам правото да бъде приложено срещу всичко, което в случая не е "право", а "криво" - както срещу извършителя на покушението, така и срещу кмета (!), общинския съветник (!) и делегатите, които го пребиха публично, след като беше обезвреден.

По-страшни обаче ще бъдат големите ефекти на всичко, което се случва. Отказът от прилагане на правото срещу биячите от НДК със сигурност ще взриви езика на етническата омраза - впрочем това вече се случва в групите за подкрепа на Октай Енимехмедов във Фейсбук, където някои хора си говорят за "рязани, башибозуци, турско робство" и т.н. Абсолютно същия ефект, но с противоположен адресат, очаквам и от безумните твърдения за "опит за показно политическо убийство, уродлива изява на езика на омразата и анти-ДПС кампания". Името и политическата биография на похитителя подсказват, че може би всичко е вътрешен проблем на Движението за права и свободи.

Впрочем ако Движението е наистина за права и свободи, то неговите лидери първи трябва да поискат тъкмо правото да бъде приложено надлежно и за нападателя, и за неговите биячи.

Накрая ще си позволя една забележка към безчетните новинари. Колеги, престанете да говорите за "опит за покушение", защото покушението е вид опит по дефиниция. Направете си справка в речника.