Закриване на банкови сметки по света и у нас

Защо трябва да е лесно, когато може да е трудно?

На банките в България - дори когато имат чужди собственици! - им липсват страшно много неща. Вземете например закриването на разплащателни сметки. То не може да стане от разстояние. Клиентът трябва да ходи на крак в банков клон, да си чака реда, да попълва документи на ръка и дори да пояснява "основанието" за закриването на разплащателната сметка. Наскоро ми се наложи да закривам стари сметки - равносметката беше час и петнадесет минути загубено време и общо петнадесетина км. разходи за бензин.

Предстои ми още една разходка до същия клон и още толкова разходи във време и гориво, тъй като една от сметките е картова. За закриване на картова сметка, обърнете внимание, най-напред се подава заявление за изключване на картата; чак след около седмица клиентът може да се възползва от благоволението на банковата администрация да приеме съответния формуляр за закриване на самата сметка.

С такъв български опит под мишница и със свито сърце тези дни телефонирах до Лойдс (Великобритания), за да закрия една стара студентска сметка от 2007 г. Равносметката в този случай: 7 (седем) минути за телефонен разговор и два лева за европейска поща, които ще платя в понеделник. Сравненията са невъзможни, потискащи и излишни.

Пакетът, който получих от Лойдс след телефонния ни разговор

Неградски непрокурор

Че г-н Николай Кокинов не ми е "градски" знам отдавна, но това няма значение. Оказва се обаче, че г-н Николай Кокинов не е и точно прокурор - публичният побой над поваления на земята нападател не буди професионалния му интерес. А пък аз никога не съм гледал нещо по-гнусно от записа на линча от НДК и никога не съм изпитвал по-голям срам от българска (политическа) новина, изтекла в международен ефир. Затова настоявам правото да бъде приложено срещу всичко, което в случая не е "право", а "криво" - както срещу извършителя на покушението, така и срещу кмета (!), общинския съветник (!) и делегатите, които го пребиха публично, след като беше обезвреден.

По-страшни обаче ще бъдат големите ефекти на всичко, което се случва. Отказът от прилагане на правото срещу биячите от НДК със сигурност ще взриви езика на етническата омраза - впрочем това вече се случва в групите за подкрепа на Октай Енимехмедов във Фейсбук, където някои хора си говорят за "рязани, башибозуци, турско робство" и т.н. Абсолютно същия ефект, но с противоположен адресат, очаквам и от безумните твърдения за "опит за показно политическо убийство, уродлива изява на езика на омразата и анти-ДПС кампания". Името и политическата биография на похитителя подсказват, че може би всичко е вътрешен проблем на Движението за права и свободи.

Впрочем ако Движението е наистина за права и свободи, то неговите лидери първи трябва да поискат тъкмо правото да бъде приложено надлежно и за нападателя, и за неговите биячи.

Накрая ще си позволя една забележка към безчетните новинари. Колеги, престанете да говорите за "опит за покушение", защото покушението е вид опит по дефиниция. Направете си справка в речника.