Какво е "Съпротива"?

Изображение: Saprotiva.org

На всички, които смятат, че исканията на протестиращите ще се канализират, цивилизоват и т.н., препоръчвам да посетят сайта на един от колективните лидери на протеста - "Съпротива". В рубриката "Какво е Съпротива?" там се съдържат много ценни уточнения. Ето някои от тях:

• "Съпротива" е алтернатива на омагьосания кръг, в който човечеството се върти "от хилядолетия насам".
• Коренът на всички злини е нашето его, "което ни кара да искаме повече и повече и ни донесе просперитета, но също и падението".
• Съществува "глобална игра на манипулация", в която едно малцинство превръща всички останали в роби.
• Причината за всички проблеми е стремеж към власт, пари и надмощие.

Когато "осъзнаем тези неща", ще разберем, че цялото човечество живее в голяма и добре подредена схема. Затова "Съпротива" се нуждае от две неща:

• Промяна на цялата система, тъй като няма значение кои са куклуводите - "ако не бяха едни, щяха да са други, защото така е устроено класовото общество". Добавен е дълъг цитат от Оруел, според който нещата са били такива "през всички епохи, за които имаме писмени сведения, а вероятно още от края на неолита".
• Второто нещо е революция - единствено и само в нашето съзнание.

Тук идва и основната цел на "Съпротивата" - тя е инструментът на революцията, която ще ни помогне да достигнем до друго ниво на съзнание. (Моя добавка: тази революция ще бележи края на класовото общество във вида, в който го познаваме от зората на човешката история.)

Възникват нови въпроси. Първо, има ли политически смисъл всичко това? Моят отговор е: да, има - става въпрос за (нещо като) марксистка идеология в (нещо като) ленинистка интерпретация, изразена в стилистиката на (някакъв вид) (пост)модерен ляв екстремизъм. Така изглеждат нещата накратко, но това наблюдение може да се детайлизира в дълбочина.

Вторият въпрос е в каква степен позицията на "Съпротива" изразява действителния граждански интерес на мнозинството. Тук могат да се очертаят поне две хипотези.

Ако това е именно така, "Съпротива" не би трябвало да се страхува от средствата на представителната демокрация - тя може да се състезава на избори и да се бори за политическо представителство. Ако идеологията на "Съпротива" съответства на волята на мнозинството, то "Съпротива" ще има добър успех. Още повече, че тук си имаме работа със съвършено пълноценна политическа идеология, която не просто може, а трябва да се превърне в политическа партия и да заеме мястото, което й се полага - крайната левица. 

Разбира се, всичко това изобщо има някакво значение, ако допуснем, че "Съпротива" признава върховенството на закона и механизмите на функциониране на правовото общество. Тук навлизаме във втората хипотеза, според която "Съпротива" не изразява действителния граждански интерес. В такъв случай организацията би могла да обвини "системата" (която от хилядолетия промива колективния мозък на човечеството) и да организира революция, със средствата на която да превърне своята собствена идеология на малцинството в доминираща - разбира се, в името на това да помогне на жертвите на системата да постигнат същата "революция в мисленето", която са постигнали симпатизантите на "Съпротива".

Това, което според мен в никакъв случай не може да се очаква, е промяна на исканията за смяна на системата и т.н. Важният въпрос е с какви средства ще потърсят реализация тези искания - със средствата на правото и закона или със средствата на революция отвъд правото и закона. Още по-важно е да не се ограничават исканията на "Съпротива" до времето на българския преход, българската политическа система от последните двадесет и три години, сметките за ток, монополите в енергетиката или данъчното облагане. Повтарям, а това е видно и от извадките по-горе - става въпрос за идеология, която се обявява срещу начина на живот "от времето на неолита" до наши дни, във всяка точка на света, на цялото човечество.

Ето това е "Съпротива".

Долу монополизаторите!

Изображение: Salon-collection.ru

Във филма "Арго" има една хубава поредица от гранични контролни пунктове на летището в Техеран, които бегълците трябва да преминат. Третият и най-страшен пункт е този на революционната народна власт. Във филма тя изглежда брадата, нахална и жестока. Всеки, който се интересува от история, знае, че народната власт (не по смисъла на чл. 2 от действащата Конституция, а в тесен исторически смисъл) всъщност много често е такава. Затова най-неприятното нещо, което може да се види на т.нар. протести в София и в други градове, са призивите за "власт на народа", за организиране на "народен съд" и всички техни страховити производни - забрана на политическите партии, национализация на дружества и т.н.

Разбира се, голяма част от исканията на народните комисари от народните комитети са практически лишени от политически разум. Странно защо обаче това изглежда е тайна за много политически коментатори от последните дни. Може би се страхуват от действията на народната власт в бъдеще - сигурно са гледали "Арго" или пък помнят уроците на българската история от 1940-те години. По-любпитна е групата на коментаторите, които смятат, че тук си имаме работа с някакво новородено и истинско българско гражданско общество. Те внушават това тихомълком и си служат с лъжи или с лични хипотези, които безвъпросно представят за достоверни. Днес например си причиних една "Деконструкция" по БНР - и забележете какво ме облъчи по радиотелекрана: всичките ни икономически проблеми се дължат на "десния буламач, който поглъщаме на закуска, обед и вечеря"; по улиците на България шестват "стотици хиляди протестиращи" - истинското гражданско общество на излъганите българи, които вече не могат да търпят; всичко това - гарнирано с глупави обобщения (защото всички обобщения тъй или иначе са глупави), че "последните двадесет и три години категорично доказаха, че политическата система не работи".

Цитирам коментари съответно на Петър Волгин и Калина Андролова, които изказват една лъжа и две погрешни хипотези. Относно лъжата - напоследък не съм забелязал потоци от "стотици хиляди" протестиращи; ако някой е забелязал, моля да ме опровергае. Относно погрешните хипотези - това, че на г-н водещия свободният пазар не му харесва, не означава, че г-н водещият е прав. На други хора пък ми харесва; нещо повече: други хора даже мислим, че именно липсата на свободен пазар на електроенергия за битови нужди е главна причина за високите сметки. Освен това мислим, че последните двадесет и три години са един много продължителен период от време, за да доказват "категорично" каквото и да било. Е, какво, ние не сме ли граждани?! 

Горните примери просто показват, че тече процес на монополизация на разбирането за гражданско общество, на редуциране на гражданското общество до определени негови части. Става въпрос за хора, които са изключително радикално настроени и дълбоко объркани - поне по моя преценка. Ако зависеше от тях, такива като мен може би щяха да бъдат предадени на народен съд. И понеже ми е мил животът, бъдещето и свободата, бих искал да кажа: моля ви, не монополизирайте с такава лека ръка! В тази държава живеят и граждани, които избщо не смятат, че проблемите трябва да се решат чрез национализация на дружества, забрана на партии и изобщо революция навсякъде и във всичко.

Двадесет и четири години по-късно

В протестите е като в любовта. Трябва да знаеш какво искаш, за да можеш изобщо да го постигнеш. Трябва да знаеш кое е твоето момиче, да я сънуваш до безкрай (ако изобщо можеш да заспиш), да се притесняваш, когато сте заедно, да я изпращаш всеки ден до вкъщи, за да може, евентуално, може би, някой ден тя да те направи най-щастливия човек на света - като например хване ръката ти. Но е глупаво да искаш нещо такова по принцип. "По принцип" такива неща не се случват - те се случват конкретно, с този конкретен човек, с тези конкретни чувства, в този конкретен момент и конкретно тук, а не другаде.

Да протестираш "по принцип" е точно толкова глупаво, колкото и да търсиш любовта по принцип; или да искаш да създадеш "някакво" произведение на изкуството - по принцип. Така че да ме прощават последните протестиращи - аз не мога да се отнеса със симпатия към хора, които са тръгнали на революция "заради всичко", "заради целия преход", "заради всички". Аморфните желания не водят до нищо добро - тъй както няма добро бъдеще и любовният живот на този, който тръси любовта изобщо. Впрочем нали не се заблуждавам, че комбинацията от публично изгаряне на американското знаме (?!), искането за национализация на ЕРП-та, призивите за "България на три морета" и т.н. крайно ляв популизъм и анархизъм е аморфна? Ако не се заблуждавам, то антипатията ми е поне отчасти справедлива.

Сега някакви хора се опитват да нахранят площада с мръвки, които са негодни са консумация - уволнен е министърът на финансите, говори се, че днес ще бъде отнет лицензът на ЧЕЗ България. (Добре дошли в Албания!) За да бъда чист пред съвестта си, ще кажа, че според мен Симеон Дянков беше най-добрият министър в сегашния кабинет, а енергоразпределителните дружества имат пренебрежимо малка или никаква вина за високите сметки за ток от тази година. Такова е вътрешното ми убеждение, не мога и не искам да го крия. Същевременно мисля, че за всички е ясно, че цената на тока в България е ниска като абсолютна и висока като относителна стойност. Следователно проблемът е в доходите на хората, а не в доставчиците на услуги. Значи в най-лошия случай хората трябваше да възнегодуват срещу министерския съвет, а не срещу доставчиците на услуги. Но те избират доставчиците - аз пък избирам да не ги подкрепям.

Честно казано, след реализирането на ужасния албански сценарий в България, вече не знам какво да очаквам. Спомням си, че след падането на БКП преди двадесет и четири години родителите ми също не знаеха какво да очакват. (И все пак оцеляхме.) Днес гледам едногодишния си син с дълбоко и искрено притеснение за живота и бъдещето, които го очакват тук. (И все пак оцеляваме.) За щастие, той е прекалено малък и няма как да ме разбере. Но колко безнадеждно  трагично е всичко - нещата съвсем не са се променили за цели две десетилетия и половина! Това ми се струва достатъчно, за да констатирам, че политическите затруднения, които изпитваме, са хронични. За съжаление с хроничните трудности човек няма кой-знае какъв избор. С тях просто се живее - или, в по-неприятния случай, някак си се оцелява.