Ловен събор, полети до Марс и малко протести за вкус

Малко протести, обширен репортаж за някакъв ловен събор, още по-обширен репортаж за конференцията на генетиците (или нещо от сорта) и напоителен репортаж за полетите до Марс; след което още малко включване от протеста в центъра на столицата за послевкус. Що е то? - "По света и у нас" на БНТ от вчера, 15 юни 2013 г. При това се получи доста смешно: след второто включване и точно след репликата на репортера, че очевидно става въпрос за нещо несравнимо по-масово от това, което се случи през зимата, водещите просто и притеснено го прекъснаха. "Да, добре, Данчо, благодаря ти." Толкоз. Мълчание, объркване, точка - време е за полет до Марс; топла попарка за лека нощ.

Записът наистина трябва да се изгледа - заслужава си. Ако бяха определени вестници или разни други телевизии - добре, нещата са ясни. Но как е възможно нещо подобно да се случи в БНТ?

Понеже там работят кадърни хора, струва ми се, че отговорът на последния въпрос може да бъде само един: дългата и пакостлива ръка, която помагаше скришом на събитията през първите месеци на 2013 г., която започваше извънредните сутрешни блокове с извънредни включвания от всички извънредни точки на страната, която излъчваше извънредни дискусионни студиа, извънредни новини и извънредни извънредности от всякакъв вид, която правеше кървави шапки на предаванията и миксираше кървава фонова музика за тях, която извънредно разпращаше оператори с хеликоптери, която не се уморяваше да работи извънредно от сутрин до сутрин, за да внесе извънредност навсякъде и във всичко - тази ръка все още е тук. Тя е точно толкова пакостлива, колкото беше и през зимата, и със сигурност изобщо няма намерение да си почива.

Различното е, че този път всичко, което се случва на улицата, явно препъва невидимото туловище, което я носи. То има добре развит мозък и разбира, че събитията от зимата на 2013 г. нямат нищо общо с тези от последните дни. Впрочем телевизорите са само негова обслужваща периферия. Окопното му обиталище е другаде и последната надежда трябва да бъде, че това обиталище ще бъде разкопано, че задкулисието ще се разтури: за да стане невидимото видимо, а нещата, които ни се случиха напоследък, да не ни спохождат - никога, никога, никога вече.

Memento!