Х.В.

Имам само един наивен въпрос и едно съобщение за целокупната родолюбива младеж, която ще патрулира, която ще наглежда, която ще ни пази от иноверци, иностранци и пришълци.

Наивният въпрос е: вие знаете ли какво е любов?

Съобщението е следното:

 

Вегетативен триумф

Механично усмихнати лица зад микрофоните; под тях - хиляди маса извозен народ; в сърцето ми - погнуса. Да, именно в сърцето - далеч отвъд пределите на разумността. Упоен или потиснат от гледката на безумието, сънят на разума ми най-сетне се претворява в усещане за погнуса - разбира се, от цялостния сценарий заедно с архитектите му, а не от хората, които са въвлечени в него. Усещането не може да бъде добре описано с думи или аргументирано с доводи. В крайна сметка откривам, че не съм в състояние и не желая да убеждавам никого, че съм прав; нито пък някой на свой ред може да ме убеди, че се заблуждавам.

Раздаване на знаменца и плакати

Виждам единствено регрес, деволюция към някаква чудовищна вегетативна форма на политически живот, целеустремена към овладяването на човешки брой и пространства: хора, които биват извозвани, докарвани и стоварвани по местоназначение; автобуси и влакове, резервирани и надлежно разплатени за извършването на тази по същество физическа работа; раздаване на знаменца и готови плакати току от каросериите на микробуси; усмивки на политически лидери, в които не се крие нищо повече от физиологично напрягане на лицево-челюстни мускулни групи; площадна реторика, която въздейства единствено чрез физическото усилие на гласови апарати и статична роботна жестикулация; огромно, многохилядно множество, натоварено с пасивните цели да бъде докарано, да получи знаменца и плакати, да бъде преброявано и показвано как овладява пространството на площади и булеварди и най-сетне да бъде прибрано там, откъдето по-рано е било извозено по разписание. За капак на всичко, за да не остане нещо недоразбрано - платен репортаж по телевизора. (От 19.23 ч. по Нова, точно след новините, ако това изобщо има значение.)

Все пак има и спонтанни прояви, които едва ли са част от сценария на архитектите: част от раздадените плакати и знаменца свършват в крайпътните кофи за боклук.

Употребени знаменца и плакати

С това изобщо не искам да кажа, че не харесвам тези, които манифестираха днес в София и Пловдив, нито че те имат по-малко право да манифестират от други. Харесвам ги точно толкова, колкото харесвам и всички останали, и смятам, че те имат точно такива права, каквито имат и останлите. Искам да кажа по-скоро, че по своята вегетативна същност манифестациите, които бяха организирани днес, подлежат преди всичко на измерване и преброяване. Колко души манифестираха? Колко време манифестираха? Каква част от бул. "Цариградско шосе" изпълниха манифестиращите - до БТА, до Плиска, до Пощада на авиацията, до Окръжна болница? - Вероятно това са единствените значими въпроси по отношение на събитията от днешния ден. Когато точният отговор на тези въпроси бъде изчислен, резултатите от София ще бъдат съпоставени с тези от Пловдив, с тези на текущите студентски и на летните протести, а защо не и на протестите от февруари. Ще се изпълни с математическо съдържание най-главната от всички "опорни точки": едно малцинство от еди-колко си души не може да определя политическата съдба на едно множество от еди-колко си души. Всичко ще бъде надлежно замерено.

За хората, които кретат върху патериците на тази опорна точка, политиката никога няма да се превърне в царство на духа, каквото трябва да бъде - тя завинаги ще си остане вегетативно царство на джунглата, в което силата се изразява чрез пасивен растеж и овладяване на пространство. От своите наблюдателници в сърцето на тропика те за съжаление никога няма да разберат каква е разликата между едно малцинство от стотина души, които сами решават да направят плакатите и знамената си и понякога дори да ги запазят като скъп спомен, и едно многохилядно мнозинство от всички краища на страната, което получава готови плакати и ги изхвърля, преди да бъде отведено. А именно в тази разлика, убеден съм, се крие най-същественото: идеята, свободата, полетът на духа.

Bellum omnium contra omnes

Протест и контрапротест до парламента
Окупация и контраокупация

Протестно хоро в подкрепа на мораториума в София

Българин от смесен брак бе пребит от скинари

Пребиха сириец в кв. "Военна рампа"

Арабин направи на решето млада българка на пъпа на София!

Националисти учредиха партия с обещания за забрана на "антибългарски организации" и патррулни групи за защита

Първата задача на "Националистическа партия на България" е "прочистване на страната от чуждоземната и инородна имигрантска измет"

Корица на изданието от 1651 г.

Преведено на български език, заглавието ще рече "война на всички срещу всички". Този вид война има дълга история в европейската политическа философия. А при Томас Хобс разбирането за естественото, диво състояние на човека като война на всички срещу всички е оформено като първа основа на политическата програма в Левиатан. Напоследък ми се наложи да си припомня това съчинение по друг повод и пътьом открих, че то може да бъде много полезно в един опит за намиране на връзка между разнонпосочните елементи в моментната снимка на всичко, което се случва у нас (вж. случайна подборка в карето горе).

И така:

Първопричината, целта или намерението на хората (които са така създадени от природата, че обичат свободата и господството над другите), когато те си налагат ограничения, без които, както виждаме, не могат да живеят в държава - първопричината, целта или намерението им е грижата им да си запазят живота и да го живеят при по-благоприятни условия. С други думи, чрез създаването на държава хората целят да се избавят от онова окаяно състояние на война [...], което е неизбежна последица от страстите на хората, когато няма видима власт, която да ги респектира и да заплашва, че ще ги накаже, ако не изпълняват спогодбите и не спазват естествените закони [...]. Естествените закони като справедливостта, безпристрастността, милостта и изобщо това да постъпваме с другите така, както бихме искали да постъпват и те с нас [...].

Окаяно състояние на война на всички срещу всички, наистина, защото

[п]ри такива условия няма място за труд, защото плодовете му са несигурни, и затова няма и земеделие, корабоплаване, консумация на стоки, внасяни отвън, по море, удобни жилища, превозни средства и средства за пренасяне на неща, за които е нужна голяма сила, изучаване на земната повърхност, измерване на времето, занаяти, книжнина, общество, а, което е най-лошото от всичко, има постоянен страх и опасност от насилствена смърт и животът на човека е самотен, беден, неприятен, животински и кратък.

Вероятно не подбирам най-подходящите откъси, но и толкова стига, за да осветля усещането си, че се подрусвам в самолет, който е останал без пилот - че именно тази липса е здравата връзка между събитията, които се случват на политическа сцена горе и после долу, на улицата и на площада. Мнозина се противопоставят на "политизацията" на разнообразните форми на протест. Така е - и аз мисля, че няма място за политика в удобния, тесен, партиен смисъл на думата. За съжаление се намираме много далеч от войната между ляво и дясно, между либерализъм и консерватизъм, между партии, програми и политици. Струва ми се, че тя ще настъпи едва когато бъдат укрепени носещите елементи на държавността - когато преодолеем мрачния Хобсов сценарий и почистим отровния отпадък, разхвърлян на бойното поле на тоталната война на всички срещу всички. Това обаче също е политическа работа и даже много тежка политическа работа. Към конвенционалната партийна политика тя се отнася така, както работата на реаниматорите се отнася към работата на лекуващия лекарски екип: изборът и прилагането на подходящо лечение на пациента се извършва едва след стабилизиране на жизнените му показатели.

Понякога разпалването на война на всички срещу всички е изключително лесно. Нужни са само умели играчи с най-първични, диви политически страсти - например правото на кръвта и земята или непоносимостта към превъзходството на другия. Убеден съм и съм изключително притеснен, че популярните форми на патриотизъм, национализъм и ксенофобия у нас са резултат именно от усилията на такива умели играчи. В разгръщането на тяхната игра на омразата виждам три основни вини. Първо, вината на самите играчи - склонен съм да ги оправдая, защото мисля, че те не разбират какво вършат. Второ, виждам и вината на предполагаемите невидими помагачи - не им обръщам внимание, защото не съм напълно убеден, че съществуват. Третата и най-непростима вина е на всички, които с мълчаливо съгласие или несъгласие позволяват на организирането, провеждането и приключването на дивата игра на омразата в името на свои лични или колективни користни цели. Прощавайте, но моментната конфигурация на дадена политическа власт не може и не трябва да оцелява срещу цената на мълчаливата несъпротива срещу чистото политическо зло.

Заплащането на тази цена не може да бъде простено.

(Превода горе цитирам по Томас Хобс, Левиатан, прев. Руси Русев (София: Наука и изкуство, 1970), 181.)