 |
| Корица на изданието от 1651 г. |
И така:
Първопричината, целта или намерението на хората (които са така създадени от природата, че обичат свободата и господството над другите), когато те си налагат ограничения, без които, както виждаме, не могат да живеят в държава - първопричината, целта или намерението им е грижата им да си запазят живота и да го живеят при по-благоприятни условия. С други думи, чрез създаването на държава хората целят да се избавят от онова окаяно състояние на война [...], което е неизбежна последица от страстите на хората, когато няма видима власт, която да ги респектира и да заплашва, че ще ги накаже, ако не изпълняват спогодбите и не спазват естествените закони [...]. Естествените закони като справедливостта, безпристрастността, милостта и изобщо това да постъпваме с другите така, както бихме искали да постъпват и те с нас [...].Окаяно състояние на война на всички срещу всички, наистина, защото
[п]ри такива условия няма място за труд, защото плодовете му са несигурни, и затова няма и земеделие, корабоплаване, консумация на стоки, внасяни отвън, по море, удобни жилища, превозни средства и средства за пренасяне на неща, за които е нужна голяма сила, изучаване на земната повърхност, измерване на времето, занаяти, книжнина, общество, а, което е най-лошото от всичко, има постоянен страх и опасност от насилствена смърт и животът на човека е самотен, беден, неприятен, животински и кратък.Вероятно не подбирам най-подходящите откъси, но и толкова стига, за да осветля усещането си, че се подрусвам в самолет, който е останал без пилот - че именно тази липса е здравата връзка между събитията, които се случват на политическа сцена горе и после долу, на улицата и на площада. Мнозина се противопоставят на "политизацията" на разнообразните форми на протест. Така е - и аз мисля, че няма място за политика в удобния, тесен, партиен смисъл на думата. За съжаление се намираме много далеч от войната между ляво и дясно, между либерализъм и консерватизъм, между партии, програми и политици. Струва ми се, че тя ще настъпи едва когато бъдат укрепени носещите елементи на държавността - когато преодолеем мрачния Хобсов сценарий и почистим отровния отпадък, разхвърлян на бойното поле на тоталната война на всички срещу всички. Това обаче също е политическа работа и даже много тежка политическа работа. Към конвенционалната партийна политика тя се отнася така, както работата на реаниматорите се отнася към работата на лекуващия лекарски екип: изборът и прилагането на подходящо лечение на пациента се извършва едва след стабилизиране на жизнените му показатели.
Понякога разпалването на война на всички срещу всички е изключително лесно. Нужни са само умели играчи с най-първични, диви политически страсти - например правото на кръвта и земята или непоносимостта към превъзходството на другия. Убеден съм и съм изключително притеснен, че популярните форми на патриотизъм, национализъм и ксенофобия у нас са резултат именно от усилията на такива умели играчи. В разгръщането на тяхната игра на омразата виждам три основни вини. Първо, вината на самите играчи - склонен съм да ги оправдая, защото мисля, че те не разбират какво вършат. Второ, виждам и вината на предполагаемите невидими помагачи - не им обръщам внимание, защото не съм напълно убеден, че съществуват. Третата и най-непростима вина е на всички, които с мълчаливо съгласие или несъгласие позволяват на организирането, провеждането и приключването на дивата игра на омразата в името на свои лични или колективни користни цели. Прощавайте, но моментната конфигурация на дадена политическа власт не може и не трябва да оцелява срещу цената на мълчаливата несъпротива срещу чистото политическо зло.
Заплащането на тази цена не може да бъде простено.
(Превода горе цитирам по Томас Хобс, Левиатан, прев. Руси Русев (София: Наука и изкуство, 1970), 181.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар