Мир вам!

Робер Шуман (1886-1963)

Следва кратка паметна записка за нещо, което, струва ми се, не винаги виждаме достатъчно добре.

И аз, заедно с мнозина други, наблюдавам какво се случва с Украйна и от разстояние изпитвам ужаса от войната. В обществения живот изглежда няма нищо по-страшно от войната. Възрастните ни баби и дядовци със сигурност могат да ни помогнат да разберем какво точно означава това.

А Европа обича войните. Тридесетгодишни войни, стогодишни войни, блицкригове - от всичко, навсякъде, винаги и по много. И то съвсем до скоро - до преди по-малко от някакви си сто години!

Военният сценарий днес е невъзможен. Може да се случва всичко - да се спори по бюджети, да се увеличават или да се намаляват права за свободно придвижване на работна ръка в рамките на ЕС, да се ограничават или освобождават механизми за достъп до социалните фондове на съответните държави. Но никой няма да воюва с никого - поне не в рамките на допустимите от здравия разум сценарии, възможни към настоящия момент.

И така от 9 май 1950 г., когато един документ прави "войната между Германия и Франция не просто немислима, а физически невъзможна". Pax Europea! Не съм сигурен обаче, че отдаваме достатъчно дължимо значение на обстоятелството, че да направиш войната физически невъзможна на един континент, който воюва от хилядолетия, е огромно, невероятно, изключително постижение. Може би защото става въпрос за нещо толкова важно и насъщно, че сме престанали да му обръщаме внимание; в същия смисъл вероятно не сме благодарни и за водата, която пием, и за въздуха, който дишаме.

Впрочем Европа е преди всичко това - тя е мир, роден от вечния свят на идеите; нищо друго няма значение. Този мир не храни, не пълни банкови сметки и не намира работа, защото е много повече от това - той е условието, без което не може. Оттам нататък - всекиму според уменията, таланта и заслугите. Европа е като фотоапарат: дори с най-скъпия модел на "Хаселблад" ще се получат много лоши снимки, ако фотографът не положи някакви усилия сам да разбере как се настройва експозиция и как се композира кадър.

Европа е мир, свобода - дом, в който всъщност се чувствам прекрасно.

(Знам, че звучи наивно - точно толкова наивно, колкото и едно "Похвално слово за въздуха и водата" например. Но това не го прави невярно.)