Фактообразност

Измислих нова дума - фактообразност.

Става въпрос за вид манипулация, при която едно твърдение отчасти се опира на привидно фактически положения, които от своя страна му придават относителна достоверност. Разсъблечено от своята фактообразност, самото твърдение се превръща просто в кухо, безсъдържателно и пропагандно клише - особено когато е с политическо съдържание.

Някои от текущите интерпретации на събитията в Украйна съдържат изключително актуални примери за фактообразност. В едната крайност бих посочил т.нар. провалено "асоциирано членство на Украйна в Европейския съюз". Словосъчетанието звучи достатъчно сериозно, документално и страховито, за да придаде тежест на всички неща, които се случиха по-късно. А с малко въображение дори би могло да се каже, че става въпрос за провалено европейско членство. Фактическата истина обаче е, че никакво "членство" в никакъв съюз никога не е било обсъждано - и в това може да се убеди всеки, който прочете злополучното "Споразумение за асоцииране между Европейския съюз, от една страна, и Украйна, от друга".

В другата крайност пък би могъл да се посочи фактообразният мит за двойните стандарти по повод на вчерашния т.нар. референдум в Крим. Паметливите тутакси се възмутиха и попитаха: "Как така в Косово може, а в Крим - не? Нима можем да се съгласим с такъв лицемерен двоен стандарт?". И действително, на пръв поглед това е тежък казус - поне докато човек не осмисли фактите в пълния им обем: в единия случай става въпрос за създаване на независима държава, а в другия - за промяна на териториалната принадлежност, за прехвърляне на част от територията на една независима държава към друга независима държава. Въпреки това по-съобразителните биха възразили: "Дори това действително да е така, вие сте длъжни да признаете резултатите от проведения референдум; този референдум не е незаконен; словосъчетанието "незаконен референдум" е юридическа безсмислица!". Това изглежда също е

Източник

много тежък казус - поне докато не се обърне внимание на физическото оформление на бюлетините (нещо като пощенски картички, които се пускат без плик в прозрачна урна при 100% нарушена тайна на вота) и на точната формулировка на въпросите, която не дава възможност за реален избор между взаимно изключващи се положения. Впрочем когато за пръв път видях факсимиле от тези

Източник

бюлетини, дълго време се чудих какво трябва да се попълни в квадратчетата - "да/не" или може би "X/V" за "да/не" срещу съответния въпрос. Въображението ми не стигна дотам, че да допусна, че някой би предложил референдум по въпрос от типа: "Може би нямате здравословен проблем с пръстите на дясната ръка, но какво предпочитате да ви ампутираме за всеки случай - палеца или показалеца?"

Кой е прав и кой - крив в този случай? Не знам с безусловна сигурност. Юристите обичат да казват: "Дай ми фактите, ще ти дам правото". Именно този принцип се опитвам да следвам и аз в търсенето на истината и затова по всякакъв начин се противопоставям на фактообразността. От друга страна, нито за секунда не преставам да мисля за семейството си - от всичко, което се предлага на вътрешния и на чуждестранния политически пазар винаги избирам онова, за което вярвам, че ще ни помогне да бъдем по-свободни и относително щастливи. По отношение на събитията, които се случват в Украйна, и двата пътя ме отвеждат до все едни и същи изводи; и до най-съкровената ми надежда от детството: мир нам! Между другото, тогава, преди много години, също ни разясняваха в детайли технологията на ядрения удар: можехме да различаваме атомна и неутронна бомба и знаехме, че ако бомбата ни свари сред природата, трябва бързо да потърсим възвишение, зад което да се свием на кълбо и да избегнем поне ударната вълна; бавното действие на лъчевата болест явно се възприемаше като желано спасение от внезапната и неочаквана смърт.