Познавам относително добре точно двама мюсюлмани. Единият е сириец, зъболекар е тук в София, женен е за българка и има една дъщеря - съвършено нормална тийнейджърка. Вторият е иракчанин, работи като автомонтьор, при него поддържам старата си кола от години - най-добрият майстор, когото познавам. Също е женен за българка, има две деца от нея, и двете - нормални тийнейджъри. Говорят прекрасно български език. И двамата са практикуващи мюсюлмани. Не виждам защо трябва да се страхувам от тях или от многото други, които са като тях. Толкова за страха от исляма.
Ислямофобията е друга работа. Потопени в истерична ислямофобска среда, тези хора сигурно биха се променили. И вероятно с право, защото ще почувстват нужда да защитят себе си и семействата си. Изправени пред фобии срещу самите себе си, всички бихме се променили и просто не ми се мисли на какви неща бихме били способни тогава. Затова мен ме е страх от най-вече от фобиите - не съм ислямофоб, а "фобофоб".
Впрочем струва ми се, че онзи, който иска да опази християнското си сърце, следва най-напред да си припомни евангелски текстове като Мат. 5:43 и сл.:
Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си".Сигурен съм, че в лицето на изпитанието, пред което сме изправени, един църковен човек едва ли би могъл да се занимава с нещо друго, освен с любов и милосърдие. (А според буквата на Евангелието и на старата църковна история - даже ако срещу нас действително се задаваше най-страшното нашествие, което някога сме виждали.) Другото, така да се каже, е работа на кесаря.
Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,
за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.
Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?
И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?
И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.
Не искам да поучавам и да съдя никого - просто така виждам нещата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар