Запознах се с прословутото интервю[1], дадено от текущия български премиер за германския FAZ. Много се забавлявах със следния пасаж във връзка с твърденията на интервюирания за тайнствена „дама“, която е автор на снимките с пачките, златото и пистолета на нощното шкафче в неговата спалня:
ИНТЕРВЮИРАЩ: Каквито и да са скритите причини, не трябва ли да се притесняваме за състоянието на една държава-членка на ЕС и НАТО, в която правителственият ръководител може да бъде шпиониран в леглото?
ИНТЕРВЮИРАН: Снимката е направена в правителствената резиденция, където живея. Отдавна съм разведен и живея сам. Имам ли любовен живот? Разбира се, че имам. Ако хората ги интересува, мога да го кажа: Аз съм човек с човешки потребности.
ИНТЕРВЮИРАЩ: Не бихме Ви питали за това никога.
ИНТЕРВЮИРАН: Можете спокойно да го направите. Въпросът е, че никога през всичките години, когато една дама ме е посещавала, охраната не е претърсвала и контролирала чантата й.
Това, което ме удиви в разменените въпроси и отговори, беше безпощадната логика на пирамидата на Маслоу, върху която отговорите изглежда са построени. Ако на върха на тази пирамида стоят високите грижи за държавните дела, сякаш казва интервюираният, то в нейната основа могат да се появят едни чисто „човешки потребности“ (Bedürfnisse – нужди, потребности), удовлетворяването на които, за съжаление, би могло да доведе до нарушаване на изрядното темпо на грижите по върха. Ето, тъкмо такава невинна, естествена човешка потребност – свързана с посещението на „една дама“ в резиденцията – следва да се посочи като причина за снимките. Те, разбира се, са инсценировка, в тях няма нищо истинско; не, не са монтаж (както по-рано ни се казваше), вероятно някаква „дама“ е донесла в чантата си предметите, в рамките на 10-15 минути ги е аранжирала, заснела е, каквото има за заснемане, и после е прибрала всичко обратно. Вероятно по-нататък е „довършила“ посещението си в резиденцията (каквото там е имало за „довършване“) и след това си е тръгнала – с успешно реализиран компромат под ръка. Да, наистина изглежда неприятно, даже ужасно; но, разберете, причината за всичко това може да споходи всекиго. Няма защо тази причина да бъде крита – това е една човешка причина; това е „човещинка“. Случаят иначе е толкова неприятен, че „даже вече не искам да се виждам с жени“, казва интервюираният.
Неудобно ми е да навлизам в аналитични детайли на всичко това, затова просто бих искал да споделя две аналогии, които се завъртяха в главата ми, след като прочетох интервюто – може би те са свързани в някаква степен с казаното от интервюирания.
***
Първо, как би изглеждал един политик, който в политиката е съвършен аналог на човек, за когото частният любовен живот (Liebesleben) е основно общуване за задоволяване на базисни човешки потребности (menschliche Bedürfnisse)? Както в сферата на Liebesleben, така и в сферата на политическия живот (politisches Leben) при един такъв политик, по аналогия, всичко би било сведено до удовлетворяване на същото ниво потребности, Bedürfnisse – но вече политически, politische. Такива биха били например потребностите от асфалт, арматура, бетон, от общо захранване на народа – изобщо от всякакви форми на обществени физически нужди, които, mutatis mutandis, съответстват на индивидуални физически нужди. Нещо повече: той вероятно би бил в състояние дори да наруши правилата, в случай че нуждата (от асфалт, арматура, захранване) е прекалено голяма – точно както и в частния си живот неговият аналог понякога би махнал с ръка, пък „да става каквото ще“ по отношение на дадена друга нужда. В някоя обществена поръчка не е включена селска отбивка от главен път? „Тука да върнеш валяците и да го направите, че не можеме да го оставиме така, хората имат нужда, чак после карате нататъка“. Някакви правила и бюджети са вече гласувани, но група от хора надават глас, че имат нужда от допълнително средства? „Димитров, прехвърляте тука допълнително толкова и толкова милиона и искам до седмица да е уредено, после ми докладваш“. Приети са някакви други правила, които въвеждат, изглежда, непосилни за плащане глоби? „Иванов, до утре това го оправяш, да не ви оправям аз, чу ли?“. И т.н. В предишна статия изразих недоумение от превръщането на политиците във върховни главнокомандващи на строителни обекти, а на политиката – до строително предприемачество. Сега, от гледна точка на настоящата аналогия, изразявам пълно разбиране по отношение на този процес.
Второ, как биха изглеждали резултатите от политическата работа по пълна аналогия с резултатите от Liebesleben, сведен до удовлетворяване на базисни menschliche Bedürfnisse? – Вероятно също като резултат от удовлетворяване на такъв вид непосредствени нужди. Наистина, в сферата на Liebesleben е възможно в този случай качеството да пострада – простото удовлетворяване на Bedürfnis е твърде далече от високите романтични образци на литературата и киното например. По аналогия и в сферата на политическия живот, politisches Leben: възможно е удовлетворяването на обществените нужди, за които стана дума по-горе, да се различава от начина, по който тези нужди се удовлетворяват по образцов начин на други места и при други условия. Възможно е, също така, изобщо да не се появи оня висок хоризонт на политическо мислене, в който политиката се превръща в нещо повече от удовлетворяване на първични Bedürfnisse. Представете си например държава, в която успехите на образователната политика се отчитат по броя на закупени компютърни устройства за училища, но същевременно през изминалото десетилетие тази държава не е сторила нищо, за да се заеме с невидимата сфера на дигитализацията на образователния сектор като цяло: учителите и учениците имат машини, интернет работи, но не съществуват пълноценни бази данни с учебни материали и пособия, достъпни по класове и предмети, а проблемите на дигиталното образование се свеждат до безсмислени спорове на тема „За и против ученето онлайн“. Тук имаме всичко: разбираемо желание за удовлетворяване на нуждата от физическа инфраструктура (наличие устройства, свързани в мрежа), от една страна; и пълна липса на висок хоризонт, който да превърне тази вече закупена физическа инфраструктура в нещо повече от чипове, кабели и коруби, от друга.
***
И все пак, не е ли поначало глупаво да се строят подобни (въображаеми) аналогии между личния и политическия живот на човека? Не следва ли сферите на Liebesleben и politisches Leben да бъдат отделени една от друга – в духа на казаното от интервюирания в горецитираното интервю: „Виждате ли, аз съм успешен политик, но личният ми живот е провал“[2]?
По този въпрос бих искал да припомня, че при кръстника на дисциплината „политика“ (а той е Аристотел) тя е част от общия дял на практическата мъдрост, където съжителства заедно с етиката и икономиката (Аристотел е също и техен кръстник). Това не е случайно: практическата мъдрост се занимава с човешките действия, които могат да бъдат от индивидуален или общностен порядък; във втория случай има поне два подслучая – на малката общност, „домашното стопанство“, първата и най-малка форма на човешко съжителство; и на голямата общност, „полиса“, политическата общност – тази, която е най-висша и обхваща всички останали. Така още при бащата-основател Аристотел основните дисциплини в сферата на практическата мъдрост са три: етика – по отношение на индивидуалните човешки действия; икономика – по отношение на практическата мъдрост в сферата на домашното стопанство; и политика – по отношение на практическата мъдрост в сферата на голямата политическа общност. При това всеки, който е чел Аристотел, не може да не е бил впечатлен от начина, по който тези три дисциплини са сглобени като матрьошки: върху учението за добродетелта, развито в сферата на етиката, се развива учението за стопанското благо, развито в сферата на икономиката, върху които две нива най-сетне се развива голямото учение за политиката. Може би на това дължим популярното разбиране, особено в полето на американската политика, че успехите на един политик зависят в голяма степен от професионалните му успехи на терен (от неговите „икономически“, в собствения смисъл на думата, качества), както и, несъмнено, от неговите лични качества (от неговия „етос“) като човешко същество. При всички случаи самият Аристотел вероятно би бил много изненадан от човек, който се смята за провал в личния живот и успешен политик едновременно.
Но има ли изобщо някакъв смисъл да се разсъждава в тази посока, щом сме докарани до положение да четем интервю със заглавие „Защо имаше пари, злато и пистолет до леглото Ви, г-н премиер?“ във Frankfurter allgemeine Zeitung? Едва ли...
[1] „Warum hatten Sie Geld, Gold und eine Pistole am Bett, Herr Ministerpräsident?“, Frankfurter allgemeine Zeitung (29.11.2020), https://www.faz.net/aktuell/politik/ausland/borissow-wie-pistole-und-gold-in-mein-schlafzimmer-kamen-17074141.html.
[2] „Sehen Sie: Ich bin ein erfolgreicher Politiker, aber mein Privatleben ist ein Fehlschlag“ (пак там).
